Проучване: Едва 15% от българите биха станали приемни родители
Едва 15% от българите биха станали приемни родители. Категорично отхвърлят 68%, а 17% не могат да преценяват дали биха приели такава роля. Това демонстрират данните от национално социологическо изследване, извършено от организация „ Тренд “, оповестиха от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Организацията отбелязва 25 октомври 2024 година като Ден на приемния родител и приемната грижа.
Изследването е осъществено от „ Тренд " и е предоставено от Национална асоциация за приемна грижа. Обемът на извадката е 1005 ефикасни изявленията с респонденти на възраст 18+ година Представително е за пълнолетното население на страната. Методът на регистрация е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице ". Проведено е в интервала 08–14 юли 2024 година Максимално позволена стохастична неточност: ± 3.1%.
Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство, показват от НАПГ.
Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, институционален застой и намаляващ интерес към нея, демонстрират експертни разбори на НАПГ.
Според изследването дамите са по-склонни да станат приемни родители в съпоставяне с мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. Това е доказателство за съществуването на дълбоки обществени и културни стандарти, които слагат дамите в ролята на съществени грижещи се за децата, разясняват от НАПГ.
И прибавят, че по-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
Проучването разкрива още, че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази социална задача, без значение от това дали получават пари за това. Общо 11% от интервюираните биха се съгласили да станат приемни родители срещу заплата и прехрана за детето.
Информираността за приемната грижа остава незадоволителна измежду огромна част от популацията. Според резултатите 69% от участниците в изследването са научили за приемната грижа посредством малкия екран, а едвам 29% са се уведомили посредством обществените мрежи. Това демонстрира, че обичайните медии към момента преобладават в информирането на обществото по тази тематика, до момента в който новите медийни канали остават подценени, показват от НАПГ. Освен това 6% от участниците в националното допитване в никакъв случай не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, липса на обществена сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни фамилии, при които няма настани деца, демонстрират експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа, прибавят от организацията.
Изследването е осъществено от „ Тренд " и е предоставено от Национална асоциация за приемна грижа. Обемът на извадката е 1005 ефикасни изявленията с респонденти на възраст 18+ година Представително е за пълнолетното население на страната. Методът на регистрация е директно полустандартизирано изявление „ лице в лице ". Проведено е в интервала 08–14 юли 2024 година Максимално позволена стохастична неточност: ± 3.1%.
Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство, показват от НАПГ.
Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, институционален застой и намаляващ интерес към нея, демонстрират експертни разбори на НАПГ.
Според изследването дамите са по-склонни да станат приемни родители в съпоставяне с мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. Това е доказателство за съществуването на дълбоки обществени и културни стандарти, които слагат дамите в ролята на съществени грижещи се за децата, разясняват от НАПГ.
И прибавят, че по-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
Проучването разкрива още, че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази социална задача, без значение от това дали получават пари за това. Общо 11% от интервюираните биха се съгласили да станат приемни родители срещу заплата и прехрана за детето.
Информираността за приемната грижа остава незадоволителна измежду огромна част от популацията. Според резултатите 69% от участниците в изследването са научили за приемната грижа посредством малкия екран, а едвам 29% са се уведомили посредством обществените мрежи. Това демонстрира, че обичайните медии към момента преобладават в информирането на обществото по тази тематика, до момента в който новите медийни канали остават подценени, показват от НАПГ. Освен това 6% от участниците в националното допитване в никакъв случай не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, липса на обществена сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни фамилии, при които няма настани деца, демонстрират експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа, прибавят от организацията.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ